На 1 януари 1801 г. бил открит движещ се по небето обект. Неговата орбита била с голяма полуос, каквато следвало да има неизвестната планета. Скоро обаче станало ясно, че новооткритата планета има много малки размери. След това открили още няколко такива миниатюрни планети с подобни орбити. Станало ясно, че вместо една планета между орбитите на Марс и Юпитер обикалят много такива малки планети, които били наречени астероиди. Астероидите са тела с размери от няколко km до няколко стотици km. Първият открит астероид, който нарекли Церера, е и най-големият. Диаметърът му е около 1000 km. Сега са известни орбитите на близо 4000 астероида. Общият им брой вероятно е няколко милиона. Общата им маса обаче е по-малка от масата на Луната.

Метеори

Всички сме виждали "падаща звезда". Това светлинно явление, което в астрономията се нарича метеор, става във високата атмосфера и се дължи на движението на малки твърди частици - метеорни тела.

 Техните скорости са космически - от около 30 до над 70 km/h. При взаимодействието на движещото се с такава скорост тяло с атмосферата много нейни молекули се йонизират и светят. Така се получава светлата следа на метеорите. Част от повърхността на метеорното тяло се разпрашава, поради което по-ярките метеори оставят при полета си бяла светеща димна следа. Понякога тя може да се наблюдава дълго време след преминаването им.

Метеори се наблюдават всяка нощ. Средно за час могат да се наброят около 10 метеора. Понякога обаче се наблюдават много повече. Това става, когато Земята при обикалянето си около Слънцето прекосява много метеорни тела, които вкупом се движат по орбита около Слънцето. Метеорите от такъв метеорен поток, наблюдавани от Земята, сякаш излитат от една точка от небесната сфера. Тя се нарича радиант и е резултат от видимото сливане в далечината на успоредните траектории на метеорите от потока. Метеорните потоци се наричат според името на съзвездието, в което е техния радиант. Един от най-известните е потокът Персеиди. Неговите метеори се наблюдават всяка година в продължение на няколко нощи около 12 август, когато Земята пресича орбитата на потока.

Орбитите на метеорните потоци съвпадат с орбитите на наблюдавани сега или в миналото комети. Например орбитите на два метеорни потока съвпадат с орбитата на знаменитата Халеева комета (потоците са два, защото Земята пресича два пъти годишно орбитата на кометата). Родоначалниците на метеорните потоци са кометите.

Метеорните тела на някои метеорни потоци не са разсеяни равномерно по орбитата, а образуват гъст облак около мястото, където се е движела преди кометата. Когато Земята прекосява такъв облак, ние наблюдаваме метеоритен дъжд - виждат се хиляди, дори десетки хиляди метеора за един час.

Между сравнително големите твърди тела, каквито са астероидите, и нищожно малките тела, предизвикващи метеори в земната атмосфера, има тела със средни размери. Когато такова тяло при движението си се срещне със Земята, в нейната атмосфера се наблюдава интензивно светещо движещо се тяло с по-големи видими размери. Това явление се нарича болид - то може да се наблюдава и денем. Понякога полетът на големи метеорни тела в атмосферата е придружен със звукови явления, наподобяващи гърмежи. Често тези метеорни тела не изгарят изцяло при полета, а част от тях достига земната повърхност. Такъв къс от метеорно тяло, стигнал до земята, се нарича метеорит. Преди да достигнат Земята големите метеорити най-често се раздробяват и парчетата падат в обширен район. Досега са събрани близо 10 000 метеорита. Само в Антарктида през последните години бяха открити около 5000 метеоритни парчета. По своя състав метеоритите са главно железни и каменни. Желязото в първите е средно 90%, а във вторите - около 25%.

 Масата на метеоритите варира от няколко десетки тона до няколко грама. Един от големите метеорити, от който са намерени стотици късове с общо тегло 27 тона, е паднал през 1947 г. в източните области на Русия. Нарича се Сихоте-Алински метеорит.

И на територията на България са паднали няколко метеорита. От последния, наречен Павел, са намерени няколко къса, тежащи общо няколко килограма.

При сблъсъка със земната повърхност някои големи метеорити образуват ударни кратери, подобни на лунните и други тела в Слънчевата система. Един такъв известен кратер се намира в щата Аризона, САЩ. Диаметърът му е над 1 km. По земната повърхност са открити и много по-големи кратери, които обаче са силно разрушени от ерозията.

Орбитите на метеоритите, които се изчисляват по снимки на траекторията на болида, предшествал падането, са подобни на орбитите на някои близки до Слънцето астероиди. Това показва, че принципна разлика както в природата, така и в произхода на астероидите и метеоритите няма.