Налягането на слънчевата система е изтласкало атомите и молекулите на по-леките химични елементи във външните части на диска. Това обяснява малката средна плътност на по-отдалечените от Слънцето планети-гиганти и сравнително голяма средна плътност на близките до Слънцето планети.

Формирането на планетите от сближаването и уплътняването на частиците в диска не е станало изведнъж. Най-напред са се образували сравнително малки фрагменти. Те са се сблъсквали, обединявали и уплътнявали. Получените в резултат на този процес тела, в които основна роля е играло гравитационното взаимодействие, се наричат планетезимали. Движейки се с малки относителни скорости, те също са се обединявали в по-големи образувания, които присъединявали към себе си по-малките частици и тела по своя път.

Новообразуваните планети и спътници в началото били студени. Загряването и разтопяването им (както е при Земята) е станало по-късно в резултат на енергията, отделяна при разпадането на радиоактивните елементи в тях. При изтиването се е втвърдявала само горната част на планетите - кората.

Огромната част от астероидите са се получили при сблъскване и раздробяване на необединили се в по-голяма планета (поради привличането на Юпитер) планетезималии.

В най-далечните и най-студени части на облака останало вещество, неучаствало в тези процеси. Него ние наблюдаваме във вид на комети.

По своите характеристики планетите се делят на две групи - планети от земната група и планети-гиганти. В първата група освен Земята влизат Меркурий, Венера и Марс, а във втората - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Астероидите и метеорните тела, както и Плутон, не са членове на тези групи.

Диаметрите на планетите от земната група са от порядъка на 10 000 км. Планетите-гиганти са десетки пъти по-големи по размери от тях. Масите на планетите от двете групи също силно се различават - планетите-гиганти са десетки и стотици пъти по-масивни от планетите от земната група.

Всички планети-гиганти имат пръстени, като най-силно впечатление прави този на Сатурн. Сред планетите от земната група няма нито една с пръстен. Докато планетите от земната група или въобще нямат, или имат най-много два спътника, то планетите-гиганти имат по повече от 10 спътника.

Двете групи се различават и по периоди на околоосно въртене. Докато периодът на планетите от земната група е не по-малък от едно денонощие, то планетите-гиганти се въртят с период около 10 часа (изключение е Нептун, чийто период е 16 часа).

 Орбитите на планетите лежат приблизително в една равнина, която почти съвпада с равнината на еклиптиката и с равнината на слънчевия екватор. Изключение прави орбитата на Плутон, която е наклонена на ъгъл 17^о към еклиптиката. Освен това тя е най-сплесната от всички и понякога Плутон за известно време се оказва по-близо до Слънцето от Нептун.

Всички пранети обикалят около Слънцето в една и съща посока. Гледано от Земята, тяхното движение е от запад на изток. Те се въртят около осите си в същата посока, с изключение на Венера и Уран, чиято посока на въртене е обратна. В същата посока около планетите обикалят и спътниците им (изключение правят някои от спътниците на Юпитер, Сатурн и Нептун).

 Характеристиките на планетите - маса, размери, разстояние от Слънцето, период на околоосно въртене, наклон на оста спрямо равнината на орбитата - в значителна степен определят физичните условия на повърхността им. Например размерите на масата на планетата определят силата на тежестта на повърхността й, от която зависи дали дадена планета може да удържи около себе си атмосфера. Молекулите със скорост, по-голяма от параболичната, напускат планетата. В резултат малките планети и мнозинството спътници нямат никакви атмосфери. По-масивните планети имат атмосфера, но тя е разредена. Например на повърхността на Марс силата на тежестта е по-малка в сравнение с тази на Земята, затова атмосферата му е по-разредена. При планетите-гиганти силата на тежестта е голяма, атмосферите им са плътни и съдържат молекулен водород, практически отсъстващ в атмосферата на най-близките до Слънцето 4 планети. Плътността на атмосферата и химичният й състав определят степента на поглъщане на слънчевото лъчение, достигащо до нея. Температурата на повърхността на планетата зависи от разстоянието й до Слънцето и от наличието на атмосфера. Въртенето на планета, притежаваща атмосфера, способства за изравняване на температурите на дневното и нощното й полукълбо.