Австралопитек

Тези тънкокостни същества с неголям мозък се явяват най-ранните известни понастоящем хоминиди. Първата находка на австралопитеци, състояща се от части от черепа на дете, е открита в днешна Ботсвана от южноафриканския анатом Р. Дарт. Той я определя като нова форма хоминид и я нарича Australopitecus africanus. Други форми, наречени Paranthopus и Plezianthropus са намерени по-късно и отново в Африка. През 1959 г. в днешна Танзания Луис Лики открива един от най-древните представители на тази група - Zinjanthropus.

До сега са намерени останки или значиелни фрагменти от скелетите на повече от сто отделни австралопитеци. Те са особено интересни защото разкриват относителния темп на еволюцията в различните части на тялото на хоминида. Австралопитекът има среден ръст 122-152 см и ходи изправен, което следва от дължината на костите на ръцете и краката и се потвърждава от формата на таза и характерното свързване на черепа с гръбначния стълб. Но обемът на черепната му кутия е не по-голям, отколкото на съвременните шимпанзе и горила - около 500 см³. Сега се смята, че увеличението на размера на черепната кутия и мозъка е започнало по-късно от изправеното ходене, увеличената подвижност на ръката, гъвкавостта на китката и развитието на зъбите.

Находките от последните няколко десетилетия хвърлят светлина върху произхода на австралопитеците. През 1974 г. в Етиопия Д. Йохансон открива при разкопки примитивен вид от човекомаймуна, която получава умалителното име Люси (намерените кости са женски). Научното название на този вид е A. afarensis, неговата възраст е оценена на 3-4 млн. години и повечето специалисти считат, че той е бил общ предшественик на две линии, разделящи се в хода на еволюцията: австралопитек и хоминид. Линията на австралопитекът, включваща видове като A. africanus, A. ethiopicus, A. boisei и A. robustus, изчезва преди не повече от милион години. Линията хоминиди, към която принадлежат изчезналите видове Homo habilis и Homo erectus ни води към съвременния човек.

"Маймуната прародител" в действителност се явява не съвсем човекоподобна маймуна, а по-скоро общ предшественик както на човекоподобната маймуна, така и на човека, и живее (както следва от резултатите от биомолекулярните изследвания) преди 4-6 млн. години. Следователно, трябва да съществуват една или няколко форми, които са още по-примитивни от A. afarensis.

През декември 1922 г. такава примитивна форма е намерена в Етиопия, недалеч от мястото на което е намерена Люси, т. е. A. afarensis. Изследването на този примитивен вид, наречен A. ramidus, показва че неговата възраст е 4.4 млн. години. По всички признаци той има значителна прилика с шимпанзе, но и сходство с човека, например относително малка основа на черепа и кучешки зъби със същата форма както при хоминида. Неочаквано се оказа, че A.ramidus е горски жител. Това е удивително, доколкото се смята, че предшественика на човека е живял в райони на открити савани и именно условията там са станали ключови фактори за развитото в хода на еволюцията вертикално положение на тялото, т. е. изправяне на два крака. Бил ли е A. ramidus двукрако същество остава неизвестно.