Юпитер е най-близката до Слънцето планета-гигант. Тя обикаля около него на 5 пъти по-голямо разстояние от Земята. Една обиколка по орбитата си Юпитер извършва за почти 12 земни години. Около оста си той се завърта за 9 часа и 55 минути, като екваториалните му части се движат по-бързо от околополюсните. Това показва, че за разлика от планетите от земната група Юпитер няма твърда повърхност.

Основните съставки на атмосферата на Юпитер са хелият и водородът. Освен тях са открити амоняк, метан, водни пари и др.

Измерванията показват, че температурата на горния слой облаци на Юпитер е около - 140^о С. При такава ниска температура (и при налягането, характерно за този слой) молекулите на амоняка, метана и водните пари, които образуват облачната покривка на планетата, са в течно или замръзнало състояние. Всъщност това е видимата повърхност, която наблюдаваме от Земята.

За вътрешния строеж на планетата е изграден следния теоритичен модел. С отдалечаване от повърхността слоевете, съставени от хелий и водород, стават все по-топли. С температурата бързо расте и налягането, при което водородът последователно преминава от газообразно в газово-течно до изцяло течно състояние. Близо до центъра, където температурата достига десетки хиляди К, а налягането - десетки милиарди Ра, водорода преминава в метално състояние. Металният водород (вероятно смесен с хелий) образува външния слой на ядрото на планетата. То е течно и съдържа силикати, желязо, никел и др. тежки елементи.

Поради голямата маса на Юпитер е възможно излъчваната от него енергия да има същия произход, както и енергията на звездите. От друга страна, масата на Юпитер е по-малка от минимума, при който възникват самоподдържащи се термоядрени реакции - основен източник на енергията на звездите. За това понякога наричат Юпитер "неосъществена звезда".

Космическите апарати откриха пръстен около Юпитер. Той е подобен на пръстена на Сатурн, но е значително по-малък и не се вижда от Земята. Пръстенът на Юпитер има дебелина около 30 км и ширина около 8 000 км. Външната му част се състои от скални парчета и лед, които правят една обиколка около планетата за 7 часа. Вътрешната му част има значително по-малка плътност и почти достига до горната граница на облачната покривка на Юпитер.

Юпитер има 16 спътника. Условно те се разделят на 3 групи. Първата обхваща най-близките до планетата, между които четирите най-големи са Галилеевите спътници (наречени на името на откривателя си). Това са Йо, Европа, Ганимед и Калисто. От Земята те се виждат и с бинокъл. Петият спътник, който принадлежи на тази група - Амалтея, е значително по-малък. Той обикаля най-близо до планетата и има диаметър само 170 км, докато най-големия от спътниците - Танимед, има диаметър 5275 км (т.е. Ганимед е по-голям от Меркурий). Спътникът Йо бе първото след Земята тяло от Слънчевата система, на което Вояджър откри действащи вулкани. За Галилеевите спътници са характерни множество ударни кратери (Калисто), примесени с линейни образувания (Ганимед) и дебели ледени слоеве (Европа).