НЮТОН (Newton) Исак, сър (1643-1727)
Английски физик, математик и астроном, професор. В съчинението "Математически принципи на натуралната философия" (1687) формулира основите на класическата механика, закона за гравитацията и създава теорията за движението на телата в Слънчевата система. Открива дисперсията на светлината и построява първия рефлекторен телескоп; създава корпускулната теория за светлината. В математичния анализ въвежда понятията функция и производна и (заедно с германския математик Г. Лайбниц) е основоположник на диференциалното и интегралното смятане. Оказва огромно влияние върху развитието на естествените науки до края на 19 в.

АЙНЩАЙН (Einstein) Алберт (1879-1955)
Германски физик теоретик, член на много академии на науките, професор. Роден в Германия, живее в Швейцария (от 1893), Германия (от 1914) и САЩ (от 1933). Един от създателите на съвременната физика. Създава специалната (1905) и общата (1915-16) теория на относителността, въвежда представата за квантовата структура на лъчението и открива законите на фотоефекта, развива статистическата теория на брауновото движение, теорията на флуктуациите и квантовата статистика на Бозе - Айнщайн, работи върху проблемите на космологията и единната теория на полето. Обявява се против ядреното въоръжаване. Нобелова награда за физика (1921).

ГАЛИЛЕЙ (Galilei) Галилео (1564-1642)
Италиански учен, един от основателите на точното естествознание. Обосновава идеята за относителността на движението, открива закона за инерцията, за свободното падане на телата, за люлеенето на махалото. Построява телескоп с 32-кратно увеличение, открива лунните планини и кратери, 4 спътника на Юпитер, фазите на Венера, слънчевите петна, звездния строеж на Млечния път. В "Диалог на двете най-главни системи на света" Галилей блестящо развива учението на Коперник, за което е осъден от католическия съд в Рим (1633).
 

КОПЕРНИК (Kopernik) Николай (1473-1543)
Полски астроном, създател на хелиоцентризма. Основоположник на съвременната астрономия. Извършва преврат в астрономията и естествознанието. Обяснява видимото движение на небесните тела с околоосното въртене на Земята и обикалянето на планетите (включително на Земята) около Слънцето. Основният му труд "За въртенето на небесните сфери" (1543) е забранен от католическата църква от 1616 до 1828.
 

ПТОЛЕМЕЙ Клавдий (около 90 - около 160)
Древногръцки астроном и географ. Геоцентрист. Основно съчинение "Алмагест" - енциклопедия на древните астрономични знания, "География" - географски познания за древния свят.

 

КЕПЛЕР (Kepler) Йоханес (1571-1630)
Германски астроном. Открива законите за движение на планетите. Разработва теория на затъмненията. Изобретява телескоп, в който обективът и окулярът са двойноизпъкнали лещи.

 

ХАЛЕЙ (Halley) Едмънд (1656-1742)
Английски астроном и геофизик. Открива собственото движение на звездите, пресмята орбити на комети, доказва периодичността на Халеевата комета.

 

ШМИТ (Шмидт) Ото Юлиевич (1891-1956)
Руски математик, астроном, геофизик, полярен изследовател и общественик, академик (1935), член на Академията на науките на Украинската ССР (1934). Трудове по висша алгебра (теория на групите), разработва (1949) хипотеза за произхода на Слънчевата система ( хипотеза на Шмит), ръководи усвояването на Северния морски път и няколко арктични експедиции (1929-30, 1932, 1933-34, 1937). На името на Шмит са наречени остров в Карско море, нос на Чукотския полуостров, кратери на Луната и на Марс.

ГАМОВ (Gamow) Джордж (руско име Георгий Антонович Гамов) (1904-68)
Американски физик теоретик, професор. Разработва теорията на алфа-разпада, теорията на горещата Вселена. Работата му върху ДНК има основен принос в съвременната генетична теория (предлага модела на триплетния генетичен код).

ЧАНДРАСЕКАР (Chandrasekhar) Субраманиан (1910)
Индийски и американски астрофизик теоретик. Фундаментални трудове в областта на вътрешния строеж на зездите, звездните атмосфери, звездната динамика и стохастичните процеси. Развива теорията за късните стадии на еволюцията на звездите (1931-35), теорията за лъчистия пренос в звездните атмосфери (1945-50), работи върху хидродинамичната и хидромагнитната устойчивост (1952-61), равновесието и устойчивостта на елиптичните фигури при въртене (1961-68), общата теория на относителността и релативистичната астрофизика (1962-71), теорията на черните дупки (1974-83). Нобелова награда за физика (1983, с У. А. Фаулър).