Марс
Марс е четвъртата по отдалеченост от Слънцето планета, с която завършва групата на планетите от земната група. Поради червения си цвят тя носи името на древногръцкия бог на войната Арес (в римската митология - Марс).
Марс е най-известната от всички планети в Слънчевата система. С нея отдавна е свързан един от най-вълнуващите въпроси, които хората са си поставяли: "Има ли живот на друга планета освен на Земята?". Възможността да съществува живот на Марс започнала да се обсъжда през втората половина на миналия век, когато италианският астроном Скиапарели открил върху повърхността на Марс канали. Предположението, че "каналите" имат изкуствен произход т.е. че са създадени от разумни същества, предизвикало небивал интерес. Този интерес, както и относителната близост на планетата и добрата й видимост от Земята са причина до началото на космическите изследвания Марс да бъде изучен с наземни средства много по-добре от която и да е друга планета.
От началото на 60-те години на нашия век започнаха изследванията на Марс с космически апарати. За първи път успешни снимки на повърхността му от сравнително малко разстояние бяха направени през 1965 г. Марс е първата планета след Земята, която се сдоби със свои изкуствени спътници. През 1971 г. три автоматични станции - "Марс-2" и "Марс-3" (тогавашния СССР) и "Маринър-9" (САЩ) бяха изпратени на орбита около Марс за продължителни наблюдения. Информация бе доставена и от други апарати, достигнали планетата след това. През 1976 г. американските космически станции "Вайкинг-1" и "Вайкинг-2" извършиха меко кацане на повърхността на Марс.
Наред с другите изследвания те трябваше експериментално да установят наличието на живи организми. Резултатът беше отрицателен. Стана ясно, че най-вероятно ние сме единствените в Слънчевата система живи същества.
Марс е около два пъти по-малък от Земята. Неговата орбита е доста сплесната. Затова, когато той се намира във велико противостояние (положение, при което Земята е между Слънцето и Марк, и същевременно той е в перихелия на орбитата си и е най-близо до Земята), Марс ярко свети на небето, отстъпвайки по блясък само на Венера. Такива велики противостояния се повтарят през 15 и 17 години. Последните бяха през 1971 г. и 1988 г.
Една обиколка по орбитата си Марс прави за близо две земни години. Денонощието на Марс е по-продължително с около 40 минути. Неговата ос е наклонена спрямо орбитата му почти колкото земната ос към равнината на еклиптиката. Това означава, че на Марс, както и на Земята, има сезони, но те са почти два пъти по-продължителни от земните.
Масата на Марс е 10 пъти по-малка от земната. По-малка е и средната му плътност - 3,96 g/см
3, а също така и гравитационното ускорение на повърхността му - 3,71 m/s2. Марс е средно 1,5 пъти по-отдалечен от Слънцето, отколкото Земята. Затова наединица от повърхността му се пада около 40% от енергията, която получава Земята. Това е основният фактор, който прави климатичните условия на планетата твърде сурови - средната температура -60о С, като през денонощието тя силно се изменя. Даже на екватора през лятото температурата в дневните часове рядко е по-висока от 0о С, а през нощта рязко спада до -90о С. Особено студено е на полюсите (до -130о С). При такива условия замръзва не само водата, но и въглеродният диоксид.
Атмосферата на Марс бе изследвана подробно от космическите апарати. Тя е силно разредена. Налягането й е около 160 пъти по-малко от земното. Съставена е главно от СО
2 (96%) и значително по-малки количества азот, аргон и др. Наличието на кислород е нищожно - не повече от 0,15%. Концентрацията на водни пари е около 200 пъти по-малка, отколкото в най-сухите райони на Земята. Тя се мени през сезоните и зависи от марсианската географска ширина, но никога не надвишава 0,2%.
Атмосферата и климатичните условия на Марс определят природата на марсианските полярни шапки. Това са обширни бели на цвят области около полюсите на планетата. При сухата атмосфера на Марс преобладаващото вещество в тях е сухият лед, т.е. замръзналият СО
2. Обикновен лед в по-големи количества е вероятно да има в по-дълбоките им слоеве.В резултат на кондензацията на СО
2 във високите части на атмосферата (над 20 км) се образуват облаци с бял цвят. Характерни за Марс са и големите жълти облаци. Те се дължат на мощните прашни бури, които често се разразяват над планетата и издигат в атмосферата огромни количества песъчинки. Съдейки по прашните бури, на Марс има силни ветрове, духащи със скорост десетки метри в секунда.Днес разполагаме с подробни карти на марсианската повърхност, съставени по многобройните снимки, направени от различно разстояние с космически апарати. Неравен терен, покрит изобилно със заоблени големи и малки камъни - това е господстващата особеност на марсианския ландшафт. Червеникавият му цвят се дължи на високото съдържание на лимонит (Fe
3O4O4O4) в марсианската почва.Подобно на Луната Марс е осеян с кратери, образувани при падането на метеорити от междузвездното пространство. Обаче за разлика от лунните марсианските кратери са по-изгладени и по-разрушени от ерозиращото действие на носещите пясък мощни марсиански ветрове. От дейността на ветровете има и други следи - образувания, подобни на пясъчни дюни, които изпълват цели равнинни полета, наподобяващи земните пустини.
Интересни релефни образувания са криволичещите каньони, които приличат на корита на изсъхнали реки. Но при условията на Марс сега там изобщо е невъзможно да има вода в течно състояние. Предполага се, че течаща вода е имало в миналото, когато на планетата е било по-топло и атмосферното налягане е било по-високо. Не е ясно обаче защо са се изменили условията на Марс.
Марс има два естествени спътника, открити от американския астроном Хол през 1887 г. Те носят имената Фобос и Деймос. Те обикалят около Марс обърнати винаги с едната си страна към него по кръгови орбити на разстояние съответно 1 и 3 диаметъра на планетата. Една пълна обиколка Фобос извършва за около 7 часа, а Деймос - за около 30 часа. Интересен е фактът, че Фобос обиколя около Марс 3 пъти по-бързо, отколкото самата планета се върти около оста си. Затова той изгрява от западната страна на марсианския хоризонт и залязва на източната.
И двата спътника са много малки и имат неправилна форма. Средната им плътност е около 2 g/см
3. Върху повърхността им се наблюдават ударни кратери. По всяка вероятност Фобос и Деймост са били астероиди и са уловени от гравитационното поле на Марс при прелитането им край него.