Да си представим, че зрението ни е 1000 пъти по-мощно от сега. Гледайки към Вселената, тя няма да претърпи сериозни изменения. Но с новите очи гледката ще бъде много по-реална. Веднага ще видим в целия им блясък най-близките галактики; твърде много, дори далечни
галактики ще ни покажат своите спирали, обсипани с мъглявини и звезди; ще видим галактики, свързани със звездни мостове, по-близки междугалактични купове, галактики-джуджета, компактни галактики; ще забележим тук и там просторни по-близки галактични купове, в които ще разпознаем отделните компоненти, различаващи се по между си по вид и размери, и други, твърде далечни, в които отделните галактики ще се виждат като едва забележими точки, а целият куп ще изглежда слаб и беден, кактовиждаме от Земята най-ненаселените звездни купове. Това е пространството,
Да си представим сега, че променяме честотата на нашите
усещания така, че да виждаме всички събития много по-бързо. Целия галактичен свят ще започне да ни изглежда в движение. Ще видим спирални галактики да се въртят вихрено като въртележки; свръхнови, които бързо се палят и гаснат; цели галактики, които експлодират; галактики, които се приближават по между си, изтръгват една от друга газ и звезди чрез огромни приливи, след това се отдалечават отново, като разпръскват и разсейват част от себе си в пространството; галактични ядра с пулсиращ блясък; квазари, които пулсират, проблясват, избухват, набъбват, докато станат галактики; галактични купове, които се движат и разширяват.
Видяхме Космоса като един безкраен обем, сега го виждаме жив. И всичко това е нищо в сравнение с най-поразителното от всички движения. Наблюдавайки внимателно по-близките галактики, ще ги видим всички бавно да се смаляват, защото всички те се отдалечават от нас. Да погледнем по-далечните - те правят същото, но по-бързо. Нека потърсим още по-далечните - ще ги видим да бягат с все по-големи, невъобразими, шеметни скорости. И ако преди малко окото възприемаше един безкраен свят, се питахме: възможно ли е всичко това да няма край? И ако има, какво има отвъд?, то сега пред бягството на галактиките неволно ни идва да се запитаме пребледнели: но къде ще стигнат те?Това са извънредно трудни, но фундаментални въпроси, с които, разбира се, не ние първи се сблъскваме. Няма човек в света, който да не си ги задава поне веднъж в живота или да не ги усеща, поне латентни, в най-съкровените глъбини на своята мисъл. През всички времена не е имало народ, който да не е търсил решението им, което често е било намирано във философски спекули или религиозни откровения. И до ден днешен проблемите за размерите на Вселената, за нейната еволюция и за нейния произход без съмнение са най-трудните и най-привлекателните от цялата астрономия и дори съставят, както и през всички останали времена, истинската й същност и формират поради сложността си цяла една наука: Космологията.