Изследване на Слънчевата система с космически апарати

Без автоматичните междупланетни станции с тяхната чувствителна апаратура ние нямаше да имаме добра представа за това, как изглеждат и какви условия има на планетите от Слънчевата система. Сега всички планети в нашата система, с изключение на Плутон, са вече посетени от космически апарати.

През 1974 г. американският "Маринър-10" фотографира отблизо Меркурий. Венера бе достигната още през 60-те години от станциите от серията "Венера" (бившия СССР). През 1975 г. след меко кацане бяха получени първите фотографии на нейната забулена с непроницаеми облаци повърхност. За последен път на повърхността на Венера кацнаха и предадоха снимки станциите "Венера-15 и 16" през 1983 г. През 1986 г. планетата бе изследвана и от апаратите "Вега 1 и 2" (тогавашния СССР и още няколко държави, сред които и България). През 1989 г. за подробно картографиране с радар към нея се отправи американската станция "Магелан".

Станциите "Вега 1 и 2" изследваха едновременно и Венера, и Халеевата комета. Беше използвана уникалната възможност, появяваща се веднъж на 76 години, когато Халеевата комета минава близо до Слънцето. Към кометата бе изпратена и станцията "Джото" на Европейската космическа агенция ESA.

 Най- интересни бяха резултатите, получени от двете американски станции "Вайкинг 1 и 2".

Марс продължава да буди огромен интерес и до днес. През 1997 г. NASA изпрати космическия апарат "Марс патфайндър", който се приземи на планетата и изпрати множество снимки. 

Космическият кораб Odyssey се отправи в полет на 7 април 2001 г. За 200 дни път той прелетя над 460 млн. км. Сега, в продължение на 2.5 години той ще се занимава със съставянето на подробна геологична карта на Марс и карта за разпределение на химичните елементи по неговата повърхност. Теглото на сондата е 750 кг. На нея е монтиран гамаспектрометър с неутронен детектор, инфрачервена фотокамера и система за измерване на радиационния фон на Марс. С помощта на това оборудване NASA се надява да получи данни за наличието или отсъствието на вода в почвата на Червената планета на дълбочина до 1m под повърхността й. 

През 1999 г. NASA изгуби 2 сонди, които бяха поели да изследват Марс - орбиталния Mars Climate Orbiter и спускаемия Mars Polar Lander. Тези несполуки нанесоха сериозен удар върху марсианската програма на САЩ. Дано сега Odyssey реабилитира изследователите.

През 1972 и 1973 г. други две американски станции - "Пайниър-10 и 11", бяха изстреляни към Юпитер. "Пайниър-10" се приближи до Юпитер в края на 1973 г., а "Пайниър-11" - една година по-късно. Те наближиха планетата по различни траектории, което определи по-нататъшната им съдба. След маневра в гравитационното поле на Юпитер "Пайниър-11" се издигна над северното полукълбо на планетата и се насочи към Сатурн. Апаратът достигна новата си цел през 1979 г., след което се отправи извън Слънчевата система. След Юпитер "Пайниър-10" също легна на траектория, водеща извън Слънчевата система. През 1987 г. той пресече орбитата и на последната планета от системата и стана първият посланик на човечеството, попаднал в междузвездното пространство. На борда си "Пайниър-10 и 11" носят специални плочки със символично послание до всички разумни същества, които те биха могли да срещнат. На тези плочки в закодиран вид е обяснено кога, къде и от кого са изстреляни двата космически апарата.

През 1977 г. САЩ изстреляха към Юпитер две по-съвършени космически станции "Вояджър-1 и 2". Те достигнаха планетата през 1979 г. След изпълнението на изследователската програма около Юпитер и спътниците му апаратите извършиха гравитационна маневра и се насочиха към Сатурн по различни траектории. Те достигнаха Сатурн съответно през 1980 и 1981 г. Планетата и спътниковата и система бяха подробно изследвани, след което "Вояджър-1" се отправи извън Слънчевата система. "Вояджър-2" направи втора гравитационна маневра и се насочи към Уран, където стигна в началото на 1986 г. След изследването и на тази планета и спътниците и апаратът бе съхранил работоспособността си. Това даде възможност след още една маневра в гравитационната поле на Уран "Вояджър-2" да се насочи към Нептун. Той стигна и до него през август 1989 г., изследва го и завърши планетната част на своята мисия. Тази станция, която за 15 години събра богата информация за четирите планети гиганти и техните спътници, също напусна границите на Слънчевата система.

На борда си апаратите "Вояджър" също носят плочки със закодирана информация за Земята, която би могла да послужи евентуално на друга цивилизация да разбере откъде са тръгнали по своя път в пространството. Освен тях те носят специални грамофонни плочи, върху които са записани гласове и музикални произведения от Земята. Интересно е да се знае, че сред тези гласове е и една българска родопска песен.

Такъв полет, какъвто направи "Вояджър 2", бе възможен само благодарение на изключително подходящото разположение на планетите гиганти в сравнително тесен сектор на небето. Такава подредба на планетите, която се нарича парад на планетите, е извънредно рядка. Следваща такава възможност ще се появи едва след няколко столетия.

Изстрелването на космическия апарат Галилео бе през 1989 г. от совалката Атлантис, след което сондата летя към Юпитер в продължение на 6 години и достигна до планетата едва през 1995 г. Според първоначалния план, експедицията на Галилео трябваше да завърши през 1997 г., но работата на сондата бе толкова успешна, че NASA продължи мисията до края на 1999 г. И отново историята се повтори. Системите работеха нормално, последното сближаване със спътника на Юпитер, Европа, протече без проблеми. И Галилео продължи своята работа и през 2000 г., като направи още много важни открития. Той намери доказателства за съществуването на течен солен океан под дебелия лед на Европа. А където има вода, може да има и живот. 

Галилео фотографира и изригването на вулкан на друг спътник на Юпитер - Йо, където сега протичат процеси, ставали в недрата на Земята преди милиарди години. 

Но основните наблюдения на Галилео бяха насочени към Юпитер, неговата атмосфера, силните бури на "повърхността" му, влиянието на многочислените му спътници. Сондата проведе непрекъснати измервания на параметрите на слънчевия вятър и магнитосферата на Юпитер. За целта се използва детектор за космически прах, детектор за бързи частици, брояч на тежки йони, магнитометър, плазмен детектор и измервател на плазмени вълни.

Едновременно с Галилео, същите параметри се измерват и от сондата Касини, която се намира извън магнитосферата на Юпитер.